Кое му е индивидуалното на „индивидуалното” обучение?

Днес за пореден път бях шокирана от една история, разказана ми от моя ученичка, която в момента е в 12-ти клас и се подготвя за матури по български и английски език. Описа ми как преминава един урок при реномирана учителка по български език.

Жената е написала книга с анализи на литературни произведения и уроците й се състоят в това, че тя ксерокопира части от въпросната книга в два екземпляра и дава единия на момичето. После в продължение на два часа й чете от копието си, а ученичката ми трябва да следи в своето. Тя ми сподели, че единствената креативност, която се изисква от нея е да измисли начин как да не заспи по време на безсмислената лекция. Най-ужасното е, че момичето се чуди защо за няколкото месеца, в които посещава уроците, не е написала самостоятелно нито една дума, а писмените работи, които са в основата на матурата по български език, дори не влизали в плановете на учителката!

Споменатите „индивидуални” уроци не са никак евтини на всичко отгоре.

При положение, че в почти никое училище няма ефективна и целенасочена подготовка за матурите (а някои училища дори не са провеждали пробни матури и децата нямат представа какво да очакват), почти всички ученици са принудени да посещават подобни „индивидуални” уроци. Какво могат да очакват срещу парите си в повечето случаи?

• Уроци, които в най-добрия случай се преподават на всички останали ученици, които посещават учителя (в едно и също ниво или с еднаква цел);
• Материали, които са били давани с години наред (отново в най-добрия случай не много на брой години и периодично обновявани);
• Множество ксерокопия, учебници, помагала и т.н. предназначени за училищата и за обща форма на преподаване, не индивидуална; и естествено голямото предимство,
• Пълното внимание и време на учител-експерт, което е един гигантски ресурс за напредъка на ученика и за съжаление рядко експлоатиран докрай. 

Самата идея на индивидуалното обучение е в този случай пречупена и опорочена. Целта да бъде извадено едно дете от училищната (неефективна) обстановка е да му бъде обърнато специално внимание и да се пригодят учебните методи спрямо нивото и силните, както и слабите страни му страни. За колко учители се сещате или сте чували, които провеждат ефектен анализ на нуждите и възможностите на учениците си и след това прекрояват материалите и уроците си, за да отговорят на тези нужди? Аз лично се затруднявам (за което се надявам да греша).

Ходенето на частни уроци в този случай е просто друга форма на това, което се случва в училище, но в платен вариант. Това, че един родител с гордост съобщава, че е успял да запише детето си при известната по предмета си г-жа Х не гарантира, че то ще бъде достатъчно мотивирано, че ще успее да извлече това, което г-жа Х се опитва експертно да налее в главата му, както е правила години наред. Надявам се да не бъда разбрана погрешно. Аз също съм учителка и позицията ми не е нито срещу професията, нито срещу опита и знанията на г-жа Х. Идеята ми е, че индивидуалното обучение просто наистина трябва да бъде това, което обещава с името си – индивидуално.

Какви са принципите на индивидуалното обучение тогава?