Следвай ме! (или за блога като инструмент в класната стая)

Сигурно най-лесния и практичен начин да внесем интернет технологиите в училище е като използваме блогове, с които едновременно да стимулираме учениците си да мислят извън часовете и да ги вдъхновим да експериментират докато пишат. Блоговете са лесни за използване и проследяване, а в същото време биха дали на децата един естествен начин да комуникират мислите си, да изразяват мненията си и да бъдат креативни. За тях е много по-присъщо да „постват” онлайн, отколкото да откъснат един лист хартия, да хванат химикала и да започнат да пишат по дадена тема. И без това в момента почти нито един процес на учене вкъщи не протича без интернет.

Ето и една история: миналата година, докато още преподавах в традиционна класна стая, в края на срока разчиствах купчините с натрупани материали. Накрая се оказах с няколко есета в ръце, под някои от които имаше мои коментари по-дълги от самото есе, които отсъстващи ученици не бяха си потърсили. Явно имаше такива, за които тези коментари не бяха важни, не искаха да видят грешките си и не се интересуваха от съветите ми как да подобрят писането си.

Колкото и да е тъжно, изхвърлих тези есета, но това ме накара да осъзная, че за децата целия този процес на мислене и писане се е свел само до това да си изпълнят задачата, за да имат някаква оценка, за да завършат. Вярвам, че ако пренесем част от писането онлайн, интересът не само към нашите, но и към коментарите на съучениците ще се повишат. Фейсбук поколението обожава коментарите, да не говорим за „харесванията,” които също могат да бъдат част от блога.

Има много начини да се инкорпорира използването на блог в учебния процес. Например:

• Ученически блогове—всеки ученик може да създаде блог на една от многото безплатни платформи (може би най-атрактивна за тях е tumblr, защото е лесна за навигация и много визуална, а изисква минимум умения). Децата могат да получават седмични задачи, върху които да размишляват и споделят (не просто текст а всичко по темата, което ги вдъхновява), а може просто да бъдат оставени сами да пишат за това, което най-много ги е грабнало в даден урок, но със ясен краен срок. Това дава свобода, както на учителя, така и на учениците, плагиатството е по-лесно проследимо, и написаното от тях автоматично става достъпно за по-голяма аудитория (много от децата не са особено мотивирани да впечатлят учителката си, но биха искали да представят гледната си точка по атрактивен и оригинален начин, когато и другите ученици имат достъп до тяхното творчество).
• Учителски блогове—учителят също може да създаде подобен блог достъпен за целия клас, където да прави съобщения, да предоставя допълнителни материали и да отваря дискусии по учебния материал.
• Блогове могат да бъдат направени както за целия клас или група, така и за отделен проект, където всеки ще има възможност да допринася с текст, снимки, видео материал и т.н. в зависимост от проекта.