Днес, след като приключих с урок по IELTS, се захванах с един ритуал, който изпълнявам по няколко пъти на ден – да сортирам всичката хартия необходима за един урок (тестове, фотокопия, таблици, записки) в старателно определеното й джобче в съответната цветна папка (зелена за IELTS), да се опитам да набутам още малко материал в и без това претъпканата си система за организиране. Знам, че не съм единствена. Представям си как по целия свят учителите водят малките си войни срещу преливащи от хартия папки.
В 21-ви век това не е необходимо. Дори и в България. Знам, че като дадох себе си за пример, не съм най-благонадеждния проповедник на електронната миграция, но истината е, че от известно време съм се захванала с електронизацията на материалите си. Подобно на библиотека, която няма повече пространство дори за един том, и аз запълних всяко използваемо кътче на класната си стая с папки и също, подобно на библиотеките, осъзнах, че не е нужно да складирам информация, която и без това се налага да обновявам многократно, ако искам да съм в крак с най-новото.
Има учители, привърженици на хартията, и такива, които с години систематизират знанията и бележките си в Word и след това ги запазват на харддиска си. Дори и да се окаже ефективно за някои, материалите се оказват много ограничени откъм възможности за мобилност и споделяне. Много училища по света са започнали да трансферират всичките си учебни материали онлайн в така наречените cloud-based (или виртуални) системи за управление на материали, наречени Open Educational Resource Systems (OERs). Предимствата са много, като някои от тях са:
· Могат да бъдат многократно променяни, обновявани и ъпгрейдвани
· Съдържанието по специфична тема не е лимитирано до текстове, тестове и т.н. , а може да включва интернет ресурси, аудио файлове, презентации, видео, като това не отнема памет на собствения Ви компютър
· Цялото съдържание или части от него са лесни за споделяне и моментален достъп
· По този начин се грижим за природата, докато спестяваме разходи
Не знам колко е реално в българските училища да бъдат въведени подобни платформи или кога ще дойде моментът, когато учебниците на хартиен носител ще се превърнат в отживелицата, но идеята е имплементирана много успешно в чужбина, където преподавателите работят заедно, за да споделят методи, идеи и съдържание.
Една от грешните представи за мигрирането към ОERs е, че учителите ще трябва сами да създават уроците си, но истината е, че тези системи могат да се използват като начин за организиране на готови ресурси, споделени от други учители или достъпни публично.
Ето и някои ОERs, които съм използвала до момента:
Net Texts, популяризиран като „дигитална раница, пълна с учебници” е много богат източник на образователни материали по всякакви предмети, специално разработен за таблети. Ако си направите профил в сайта, ще имате възможността да добавяте материали, както и да използвате наличните в момента.
Project Gutenberg е може би най-богатия уебсайт за безплатни е-книги, като те се предлагат във всякакви формати и са достъпни от електронни четци, телефони, таблети или компютри. Аз го използвам главно за допълнителна литература и за да дам на учениците си възможността да изследват сами какво ги интересува.
OER Commons е организация за създаване и споделяне на учебни материали от учители от цял свят, като притежава огоромна база данни с проверена информация (източниците са посочени навсякъде за достоверност). Сайтът позволява използването на Open Author, инструмент за създаване на съдържание, с който можете по много лесен начин да комбинирате текст, снимки, видео, файлове, и звук.
В бъдеще ще разгледам в повече детайл възможностите, които тези ресурси предоставят за българския учител. Надявам се да е било полезно!
){kind=link}
0 comments:
Post a Comment